Split (3)

train · 5.96M rows

text stringlengths 0 14.4k
— Там няма никого — поясни Лайк, без да се обръща.
— Не, наспах се, докато летях.
Бригите се замисли.
Камъкът прокънтя като чудовищна камбана, подът на конюшнята подскочи, а таванът се заогъва, готов да се срути. Стъпко също подскочи, изцвили диво и замята глава: единственото, което Перин успя да направи, бе да се задържи на седлото. Конярите се разтичаха отчаяно да усмирят конете, които се вдигаха на задни крака, цвилеха и се мъчеха да прескочат оградите си. Лоиал беше стиснал здраво шията на огромния си кон. Само Файле седеше на Лястовица уверено, макар че кобилата подскачаше и цвилеше като полудяла.
— Разбира се, Бен. Трудно е за тях. Ти и аз, също и Джил, както още неколцина, бяхме привлечени от Майк направо в братството. Но Майк първо учи останалите — не на вяра, а на начина да въплътиш вярата в дела. Значи трябва да научат марсиански. А това не е лесно. И аз съм далеч от съвършенството. Но е Щастие да се трудиш и да учиш. Попита ме за Гнездото. Значи Дюк, Джил и Майк… две фостъритки сме — Доун и аз… един обрязан евреин с жена си и четирите деца…
— Шест микрона. Ще повярваш ли? Опаковката е бяла на цвят, така че отразява много добре светлината, особено ултравиолетовия спектър, а във водно-капкова среда е направо невидимо.

32 800 г. пр. Хр.: Първа емиграционна вълна тръгва от Пак.
[*257 занданджи — затворнически надзирател — б. а.]
— Трябва ми цигара — каза Хитлер. — Имаш ли цигари, Вили?
— Здравей, Ранди.
… вдигна главата й нагоре, към хоризонта. Хълмове обсипани с ниски храсти. Потъмняващото небе, пурпурно от залеза. Децата още играеха наблизо. Погледна часовника си. По-малко от петнадесет минути бяха минали. Плувнала в пот, тя опря лакти на масата. Прокара ръка през мократа си коса. Беше й трудно да диша.
Оставиха ги сами в стаята. Двамата мъже седнаха срещу Ванситарт. Той извади материалите на прокуратурата. След това плъзна по масата кутия цигари и кибрит. Прайс и Корниш жадно запушиха. Корниш прибра цигарите в джоба си. Ванситарт добродушно му се усмихна.
— Не, не бих казал.
„Леге“ и столичен елит —
— Разбира се. След като достигнем неврона отново ще променим размера си до най-подходящия.
шептяха, налучквайки верни слова.
Адлер бе професионален дипломат, който дължеше мястото си в Държавния департамент на Съветския съюз. Той говореше отлично руски, бе запознат с политиката им — както минала, така и настояща — и разбираше руснаците по-добре от когото и да е друг в правителството. Дори по-добре от самите руснаци.


— Не. Чернобил беше в Русия. Години преди това. Май не си спомням името на английския. Но имаше разлика — руската злополука не направи кой знае какви поразии в самата страна поради климатичната обстановка. В Англия се случи точно обратното — гадостта се изсипа над целия юг на острова.
Той се извърна към двамата, като нервно стискаше и отпускаше ръцете си.
Видяхме как, подир Житейската си панорама, тя се приобщи към зеленото обкръжение, заобиколена от същата духовна група пред нас. Беше поразително колко много израженията на лицата им си приличат. Имаше нещо общо отвъд отделните очертания, което много напомняше Мая.
Колкото повече се мъчеше да утоли любопитството си, толкова повече растеше то, и един ден в края на март поразшири пролуката дотолкова, че да вижда още едно кътче от стаята. Ала вечерта, когато както обикновено се залови да следи и най-малкото движение на мадам Зефирин, с учудване забеляза, че отворът е затулен от другата страна по някакъв странен начин, а още повече се смая, когато преградата изведнъж се махна и до ушите му стигна хихикане. Олющената мазилка изглежда бе издала тайната на неговата шпионка, и съседката му се отплащаше за любезността със същото. Мистър Скъдамор се ядоса страшно много, той прокле безпощадно мадам Зефирин, упрекна дори себе си, но когато на другия ден разбра, че тя не е взела никакви мерки да го лиши от любимото му развлечение, продължи да се възползува от нехайството й, за да утолява празното си любопитство.
По-късно той се заел да промени и психиката на хората, защото неговият елексир предпазвал само от естествена смърт. Показвайки на хората, че има място за всички, че Вселената е голяма, той успял да ги убеди в светостта на живота и да ги накара да спрат да се избиват. Този Човек бил Алфред Хилърстън. Той…
— А какво пишеше в заповедта за възстановяване в института?
— Танцът на войната — отговори Бени.
— Казва, че Хю е завел нашия чужденец в „Пробития Барабан“. Е, това е много добре. Бродман ни е… приятел, нали?
не в произхода — скъпата цена.
Земята. Учените създават огромни влечуги, които не ни разбират и са нерадиоактивни и не могат да бъдат унищожени от атомна бомба, но някакво хитро маце ги убеждава, че хората са ОК, и отлитат.
Колата не потегли. Тя не се обърна, защото знаеше, че той я наблюдава в огледалото за обратно виждане.
— А да направиш нещо заради Ерика? Или ще й дойде прекалено много, а? Я почакай, защо не Използуваш и годишната си отпуска — тогава би могъл…
— Това е невъзможно. Дори да получим изчисленията на Рик, всичко ще трябва да се провери отново.
Не отговорих. Следвах го, без да го изпускам от очи. Нито за миг не се усъмних, че той искаше да го последваме.
— Колко време ни остава, докато се приземим? — попита Брон Ламиа.
— Джейк! Какво ти е, Джейк?
„Какво ли може да се е случило? Горкичката! — помисли си лейди Уиндейл, докато очите й тревожно следяха каретата, понесла се по алеята. — Сигурно са застреляли гълъба й или кучето е убило любимото й морско свинче или пък старият Феърфийлд не й позволява да стои будна до среднощ и да чете романите си. Вероятно е някое от тези детински беди, горката ми душичка!“
Беше казал:
Кавалеристите изпълниха заповедта припряно и конете се разбягаха, усетили опасността по инстинкт.
Изглежда внезапното изчезване на стената го беше смутило, защото в първия миг то остана неподвижно. Беше приклекнало на металическите си крака и разноцветните му стоманени люспи ги заслепяваха с блясъка си, а двамата изглеждаха като джуджета пред него. По цялото протежение на гръбнака, ако се изключеше врата, стърчаха остри като нож шипове. Тялото донякъде напомняше на горила, с къси предни крака, а задните бяха издължени и завършваха със завити метални нокти. Очите му бяха фасетни, като на насекомите и лъщяха с менящи се цветове, а широко разтворената паст бе изпълнена с наточени като бръснач зъби.
На тържището купчина — купчина народ (мъже, жени и деца). Глъчка и смехове. Настрани баба Кера, опърпана и нагърбена така, щото никой не я познава. Няколко деца закачат баба Кера. Тя се брани със сопичката си. Две моми и един момък се доближават до бабата.
Допиваме остатъка от кафето, дояждаме сандвичите. Вики ме поглежда, но мълчи.
Нещо запука насреща и пред очите на Джони част от парапета на галерията литна на парчета. Миг след това в ухото му изсвистя. После невидим пръст го перна по яката на ризата. И тримата отсреща държаха пистолети и горе в галерията нямаше кой да закрие целта им, откроила се като на длан, макар че Джони се съмняваше дали биха се разтревожили особено за живота на невинни хора, ако наоколо имаше такива.
Клеман си изтри устата със здравата ръка и изръмжа:
Докато момчетата се надпреварваха да хвалят Изабел, Джейк погледна скришом към нея. Днес тя наистина изглеждаше особено красива. По дяволите Уорд. Никога не му даде възможност пръв да й каже нещо. Може би така бе по-добре. Сладките думи докарваха на един мъж само неприятности. Под тяхно влияние една жена започваше да си мисли какво ли не. Никога не би разбрала разликата между: „Много те харесвам“ и „Искам да се оженя за теб“.
Като опитвах се да си спомня всичко, което въобще ми е известно за историята, се сетих, че съм чувал за съществуването на древни философи в Рим, Гърция и Китай. Не съм чел произведенията им, само съм чувал за тях. Известно ми е също, че трактатите им са признати от обществото като забележителни, гениални. Но в паметта ми не изплуваше нищо поне за един руски философ или поет от същия период. Действително, защо ли?
— Не знам. Не съм сигурен, че мога да ти кажа.
— И все пак не ми е съвсем ясно, защо не бихте могли да заявите открито, че не можете да заминете.
Качи се на горния етаж. Заслуша се в разпокъсаното ехо от стъпки и приглушени гласове, отекващи в огромното пространство на ротондата, и се зачуди защо бе изрекъл онова име. Никога през живота си не бе чувал за академията „Марки“.

Стан Соумс се върна и посочи през рамо с палец водача на цистерната.
Тази година беше ред на къщата на Мур и, разбира се, госпожа Мур и децата покорно бяха отишли на гости с преспиване в дома на майка й.
Към обяд постъпи съобщение, че „обектът“ и приятелят му се намират на централната градска улица и влизат в един магазин. „Шефът“ заприпира шофьора, взе енергични мерки колата да се придвижи бързо до центъра. Въпреки това на няколко пъти спира колата, ходи някъде, връща се и все беше нервен. Поредното му „слизане“ завърши неочаквано за мен: той се срещна с непознатия от бюфета в хотел „Московски“. Значи „непознатият“, помислих си тогава, не е представител на „седморката“ за външно наблюдение, защото московската „седморка“ отдавна бе напуснала областта. И ми стана ясно за кого е била запазена втората стая в ново-черкаския хотел.
ВКЛЮЧВА СЕ В ПЕТИМАТА ОТ МЮНХЕН…7 СЕПТЕМВРИ, 1972
След като построиха бивака, Айла реши да разучи долината. Беше необичайно да открият такава гъсто залесена земя насред степта и тя бе любопитна да узнае какво има наоколо. От години не бе виждала такава растителност.
— Колкото искаш!
— Ами разправят, че Най-големият магьосник одухотворил пръстта. И когато всички други армии на континента се изправили на бойното поле срещу Императора Едно Слънчево Огледало, той пуснал хвърчило.
Тя се замисли за миг, после каза:
Ако тази жена бе победила изведнъж, ако той, покорен от нея, бе сложил искрено сърцето си в краката й, щях да закрия лице, да се обърна към стената и (казано фигуративно) да престана да съществувам за тях. Ако мис Инграм беше добра и благородна жена, със сила, плам, добродушие и разум, щях да водя борба на живот и смърт с два тигъра — ревността и отчаянието, след което, с разкъсано от тях сърце, щях да й се възхищавам, признала нейното съвършенство, и да се примиря до края на живота си; и колкото по-голямо би било превъзходството й, толкова по-голямо би било и възхищението ми и толкова по-несмущаван покоят ми. Но в действителност трябваше да наблюдавам усилията на мис Инграм да очарова мистър Рочестър, да бъда свидетел на всекидневните й неуспехи в това отношение, докато самата тя не съзнаваше, че губи, наивно смяташе, че всяка пусната стрела улучва целта, и блажено предвкусваше плодовете на своята победа, а гордостта и самодоволството й я отдалечаваха все повече и повече от този, когото искаше да съблазни. Да наблюдаваш това, значеше да бъдеш под непрекъснато напрежение и да се чувствуваш ужасно потиснат.
— Разбира се. Как върви доброволното писмено показание под клетва?
— И вие наистина ли ще отидете?

Мисли той разбере! Не разбрал! Приближава. Вади нокти. Той отдръпва. Назад към стена.
— Но няма да се изненадам — рече Торкел, — ако са дошли да откупят пленниците и хората от кулата.
— Още дванадесет души — викна Кадуг откъм кърмата. — Нито човек повече. Има място само за дванадесет.


ЖИВКА, ДАРА, ЧЕДО, АНКА, ПЕРО
— Но сънят и почивката ще бъдат гибелни за вас, приятели. Борете се с това вцепенение. Хайде елате.
— Почти. Има малко царевица за добитъка, но на тази почва не расте много. Главно е лен.
— Ще го преживее — рече сухо Мат. Момчето, изглежда, прихващаше тия навици от „чичовците“ си. Оставаше само да му направят и татуировка. Добре поне, че Олвер не беше се измъкнал да хукне из града с уличните хлапетии. Това, изглежда, му доставяше също толкова удоволствие, колкото да досажда на големи жени. — Харнан, ти оставаш да чакаш тук и ако видиш Том или Джюйлин, хващаш ги за яката и ми ги довеждаш. Ванин, искам да се опиташ да подразбереш нещо около Челсайнския палат. Той е при портата на Трите кули. — Той колебливо огледа помещението. От и към кухнята се нижеха слугини с подноси с храна и пиене. Повечето гости, изглежда, наблягаха над сребърните си чаши, макар че две жени в елеци на тъкачки спореха за нещо, забравили за пунша си. Някои от търговците като че ли се пазаряха, махаха с ръце, топяха пръсти в питиетата си и драскаха разни числа по масите. Музиката би трябвало да заглушава думите му от нечии любопитни уши, но за всеки случай той сниши глас.
Всички го последваха освен войниците, които застанаха пред вратата отвън. Тя сама се затвори. Варщайн очакваше, че ще се отвори втори вход от отсрещната стена. Но вместо това върху част от страничната стена проблясва екран и върху него се появи лицето на униформен млад мъж.
— А ти колко души доведе със себе си? Нито един! Носят се слухове, че някога си командвал войска. Къде е тя?
— Не. Движенията за духовно обновление бяха блокирани, те бяха впримчени в руслото на орден, признат от папата. Но това, което кипеше отдолу, не беше обуздано. Част от него преля към движенията на самобичуващите се, които не вредят никому, към различните въоръжени групи като тия на Долчино, към магьосническите обреди, като обредите на монасите от Монтефалко, за които ни говори Убертино…
— Добре дошъл в Картогия, Тирг! Радвам се да те видя жив и здрав. Не се съмнявай — тук ще намериш своя истински дом. Обещавам ти това.
Самолетът Боинг 747 се отлепи от пистата и обърна носа си към Атлантика и Европа. От всички посоки към Куин долиташе развълнуваният шепот на смаяните пътници, които обсъждаха изявлението на президента, продължило почти час. Куин седеше мълчаливо, зачетен във вестника си.
— Ключовият камък е в мен.
— Случайно е и ще ти кажа защо — кимна Лу. — Познавам тази погребална агенция още от времето, когато работех в Куинс по проблемите на организираната престъпност. Тя действително е свързана с криминалния контингент на Ню Йорк, благодарение на някакъв брак… Но с фамилията Лучия, а не с Вакаро, които ликвидираха Франкони.
[* концентриран вегетариански пастет на основата на бирена мая, който се използва и като подправка при готвене — (Бел.ред.)]
— Ваше величество.
— Имат тръба, която мята светкавици. — Гласът на Мауриц прозвуча хрипкаво.
— В какво е бил убеден Пас? — попита Императорът. Прислужниците бяха по местата си в залата. Всичко вече беше готово, вечерята закъсняваше — не можеха да позволят на гостите да влязат, преди Императорът да е напуснал, за да се появи по-официално по-късно. Клаюс като че не го беше грижа.
— Билярд, моникс? Ръгби?
— Още е ядосана… Ще внимавам, любима, върви на десния фланг. Но, за Бога, стой ниско приведена и използвай нашата малка джунгла. Помни, той има същия бинокъл за нощно виждане като нашия.
Като се отпусна до него не вярвайки на себе си, че се е сближила с янгул и не е ужасена от тази мисъл той и каза нежно:
— Скоро ще станат дванадесет години.
_Стражи!_ Том беше забравил за тях. Погледна ножа си с недоверие. Дори и да се спуснеше към инспектора, войниците щяха да го спрат и нямаше да успее да извърши убийството. Вероятно бяха обучени да правят тъкмо такива неща.

— Аз съм този, който ти помага да пометеш острова на _тонала_ — каза той. — Хенаро има двама ученици — Паблито и Нестор. Той им помага да пометат островите си, но аз ще им покажа _нагуала_. Аз ще бъда техният благодетел. Хенаро е само техният учител. В тези неща човек може или само да говори, или само да действа. Не може да върши и двете с един и същ ученик. Или се заема с острова на _тонала_, или с _нагуала_. В случая с теб моята задача е да работя с твоя _тонал_.
[* Напълнете резервоара (исп.)]
— Шест крони и тридесет и пет ере в портмонето. Билет за влак и пенсионното удостоверение.
Той наду начервените си бузи и тропна с крак, аха да затанцува. Ядът му беше не по-малко смешен от обяснението, което го причини.
Този път му броиха десет хиляди долара, а счупената ключица се оправи за нула време. Редър получи двайсет и три писма от поклоннички, сред тях и един страстен призив на момиче от Атлантик Сити. Освен това му предложиха да участва в ново предаване.

Колко приятно ми беше да си хапна прясно изпечен хляб! Струваше ми се, че никога през живота си не съм ял такова чудно лакомство.
Раменете на Аахз леко се приведоха и той тихо въздъхна.
Ключът влезе плавно в ключалката на апартамента му и щом го завъртя, вратата се отвори. Пристъпи в тъмната стая. Зад него вратата автоматически се затвори, бравата щракна и той посегна към стената, да запали осветлението.
— Хайде.
— Смятам, че им дадохме достатъчно време да обмислят предложението ни. Какво имаме нататък в списъка?
— Аха и това е всичко… — каза Прасчо…

Subsets and Splits

No community queries yet

The top public SQL queries from the community will appear here once available.