| — Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми, | |
| появице, другарко?… | |
| Защо са толкоз те добри към теб, обада ми? | |
| Не хапем ли еднакво | |
| и аз, и ти? | |
| И моята храна, | |
| и твоята — не е ли все една? | |
| Не сме ли две сестри? — | |
| Тъй се оплаквала омразната ехидна, | |
| кръвницата безстидна… | |
| А добротворната онази животинка, | |
| пиявицата церовита, | |
| тоз отговор дала: | |
| — И ази хапя като теб, туй истина е цяла! | |
| Но мойто хапене, другарко, изцерява, | |
| а твойто усмъртява!… | |