| Умра ли, къщата ще стане пуста, | |
| умра ли, къщата ще стане няма | |
| и ще извика мама, ще почувства, | |
| че ме няма. | |
| И как тогава в къщата голяма | |
| ще се усмихва мама, ще живее? | |
| О, никога не казвайте на мама | |
| синът къде е! | |
| Тя няма да повярва, че земята | |
| завинаги ще е прибрала | |
| и на дърветата, и на цветята | |
| ме е раздала. | |
| Тя като сянка тихо ще излиза | |
| и ще ви пита, няма да ви слуша, | |
| видели ли сте бялата ми риза | |
| по вода и суша. | |