| Не знам кога, къде е то стояло, | |
| но имало такова огледало. | |
| То хората оглеждало наред, | |
| показвайки им точния портрет. | |
| И постоянно там народ прииждал, | |
| и всеки съдел туй, което виждал. | |
| Пред него завъртява се кокетка. | |
| Наистина забавна гледка: | |
| „Но как? Това е Изабела. | |
| Познах я аз. Отде ли се е взела? | |
| Каква надменна, алчна и надута, | |
| пък и нахална — все напред се бута!“ | |
| След туй едно конте се приближава | |
| и образът му в миг се отразява: | |
| премного суета, а малко ум. | |
| „Ах, дяволът! — контето вдига шум. — | |
| С такава мутра и с такъв фасон | |
| как няма да позная аз Дапон! | |
| Ще трябва, докато е време, | |
| урок от огледалото да вземе.“ | |
| Подир контето идва Харпагоп | |
| и почва със насмешлив тон: | |
| „Ах, тоз скъперник стар Арист, | |
| голям глупак и егоист! | |
| За грош дори готов е той | |
| да отнесе сто пръчки бой. | |
| Туй огледало бих му подарил, | |
| че да се гледа и в лице, и в тил. | |
| Разбира се, ще ми е по-приятно, | |
| ако на мене го дадат безплатно.“ | |
| Огледала се не една персона, | |
| народ тълпял се всеки час и миг, | |
| но всеки виждал тоя или оня, | |
| а никой там не зърнал своя лик. | |
| Щом глупавото самомнение | |
| е майка на презрението, аз | |
| към майка и към поколение | |
| стрелите си отправям в този час. | |