| Те бягаха бледни пред дивата сган. | |
| И Волов*, юнакът, цял в кърви облян, | |
| [* Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била преишла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)] | |
| извика: „О, боже! О, адска измама! | |
| подвигът пропадна и надежда няма! | |
| къде да се скрием от безславната смрът?“ | |
| __Балканът__ | |
| Аз нямам за вази ни завет, ни път. | |
| __Градът__ | |
| Аз имам бесила. | |
| __Хижата__ | |
| Аз имам проклятья. | |
| __Янтра__ | |
| Елате, нещастни, във мойте обятья! | |
| Пловдив, ноември, 1883 | |