| Мил навик е за мене да го срящам, | |
| кога се връща — стария рибар. | |
| Сърдечен поздрав отдалеч му пращам, | |
| а той ми сочи тежкия товар. | |
| От него от главата до петите | |
| тече вода. Но радостно се смей, | |
| кат гледа рибата в зарите | |
| на бляскавото слънце как светлей. | |
| Блазе му! Вечер в чиста е премена. | |
| Край ламбата, опрян до старий зид, | |
| седи всред челяд и жена засмена. | |
| Изглежда ги доволен и честит | |
| и за ловитбата в нощта студена | |
| разказва важно с тържествуващ вид. | |