climb-mao/Bulgarian-BabyLM · Datasets at Hugging Face

index int64 0 2.69M	text stringlengths 1 2.32k
0	Доуди Смит
1	101 далматинци
2	Щастливите двойки
3	Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго.
4	(Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора й викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг — мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета.
5	Много разбираха от лай — например лаят, означаващ „Навън, моля!
6	“, „Вътре, моля!
7	“, „Побързайте с обяда ми!
8	“ и „Какво ще кажете за една разходчица?
9	“ А когато не разбираха, често се досещаха — ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива лапа.
10	Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават.
11	Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави.
12	Мистър Душкинг работеше в лондонското сити и много го биваше в смятането.
13	Хората казваха за него, че е истински финансов факир — което не е същото като истински факир, макар понякога да е много близко по значение.
14	По времето, когато започва тази история, той беше необикновено богат по една твърде необикновена причина.
15	Беше направил голяма услуга на правителството (нещо във връзка с отърваването на страната от националния й дълг) и за награда го бяха освободили пожизнено от всички данъци.
16	Освен това правителството му беше дало малка къща до парка Риджънтс — много подходяща за мъж с жена и кучета.
17	Преди да се оженят, мистър Душкинг и Понго живееха в ергенска квартира, където за тях се грижеше старата дойка на мистър Душкинг, леля Иконом.
18	Мисис Душкинг и Мисис също живееха в ергенска квартира (момински квартири няма), където за тях се грижеше старата дойка на мисис Душкинг, леля Пудинг.
19	Кучетата и техните питомци се запознаха едновременно и изживяха един безкрайно щастлив двоен годежен период, само че се притесняваха какво ще стане с леля Иконом и леля Пудинг.
20	Щеше да е чудесно, когато Душкингови си имат дечица, особено ако се случеха близнаци — по един близнак за всяка бавачка — но какво щяха да правят дотогава лелите?
21	Защото, макар да умееха да приготвят закуска и друга храна (поднасяна върху табла и наричана „едно хубаво яйчице до камината“), никоя от тях не знаеше как се стопанисва кокетна малка къщичка до парка Риджънтс, в която Душкингови се надяваха да канят приятели на вечеря.
22	И тогава ето какво се случи.
23	Двете лели се срещнаха и след няколко минути на напрегната подозрителност страшно се харесаха една друга.
24	И много се смяха над имената си.
25	— Жалко, че нито аз знам да готвя — дори пудинги — нито вие да стопанисвате къща — рече леля Пудинг.
26	— Да, а сега те имат нужда именно от готвач и иконом — съгласи се леля Иконом.
27	И изведнъж на двете едновременно им хрумна Велика идея: леля Пудинг да се научи да готви, а леля Иконом — да води домакинството.
28	Решиха да започнат още на другия ден, така че до сватбата да са вече напълно обучени.
29	— Всъщност няма да бъдете иконом, а камериерка — отбеляза леля Пудинг.
30	— В никакъв случай — решително възрази леля Иконом.
31	— Нямам подходяща фигура за това.
32	Ще стана истински иконом, а освен това ще обслужвам изцяло мистър Душкинг, за което няма нужда да се обучавам, тъй като съм го вършила, откак се е родил.
33	Така че, когато Душкингови и Понгови се върнаха от съвместния си меден месец, у дома в малката къщичка до парка Риджънтс ги чакаха напълно обучените леля Пудинг и леля Иконом.
34	Всички много се изненадаха, като видяха, че леля Иконом е обута в панталони.
35	— Нямаше ли да ви стои по-добре една хубава черна рокля и бяла престилка с къдрички?
36	— попита доста притеснено мисис Душкинг, защото леля Иконом все пак не беше нейната бавачка.
37	— Икономът трябва да носи панталони — решително заяви леля Иконом.
38	— Но престилка ще си набавя още утре — с къдрички.
39	Тя ще внесе нотка на оригиналност.
40	Така и стана.
41	Освен това лелите не искаха вече да им викат „лельо“, а да ги наричат по име, както му е редът.
42	Ала, макар да можеш да се обръщаш към иконома с „иконом“, готвачката в никой случай не можеш да наричаш „пудинг“.
43	Така че в крайна сметка на лелите им викаха просто „лельо, миличка“ — както и преди.
44	Няколкото щастливи седмици след завръщането на кучетата и Душкингови от медените им месеци се случи нещо още по-хубаво.
45	Мисис Душкинг заведе Понго и Мисис при добрия им приятел — Великолепния ветеринарен лекар, който живееше от другата страна на парка, и се върна у дома с чудната новина, че Понгови скоро ще станат родители.
46	Кученцата се очакваха след един месец.
47	Лелите нагостиха обилно Мисис, за да има тя сили, и Понго — за да не се чувства пренебрегнат (както се случва понякога с бащите на очакваните кученца), след което кучетата спаха цял следобед на най-хубавия диван.
48	А когато мистър Душкинг се прибра след работа у дома, те бяха будни и молеха за разходка.
49	— Да излезем всички да се поразходим — предложи мистър Душкинг, като научи чудесната новина.
50	— Да отпразнуваме събитието.
51	Леля Пудинг каза, че до вечеря има още много време, а леля Иконом, че една разходка ще й се отрази много добре, така че всички заедно се отправиха към парка.
52	Най-напред вървяха Душкингови — мисис Душкинг изглеждаше чудесно в зеления си костюм, ушит точно преди сватбата, и мистър Душкинг също — в старото си сако, с което винаги разхождаше кучетата си (той не можеше да се нарече красавец, но затова пък на човек не му омръзваше да го гледа).
53	След тях крачеха Понгови с благородните си осанки — и двамата можеха да са медалисти, ако мистър Душкинг не бе убеден, че кучешките изложби страшно биха им досадили — както впрочем и на него.
54	Имаха изваяни глави, великолепни рамене, силни крака и прави опашки.
55	Петната по телата им бяха катраненочерни, повечето колкото монета от два шилинга, а по главите, краката и опашките имаха по-малки петънца.
56	Носовете им бяха черни, а около очите си също имаха черно.
57	Изражението на Мисис беше много мило, а Понго, макар да беше властен, имаше усмихнати очи.
58	Вървяха един до друг с много достойнство и слагаха каишки на Душкингови само колкото да ги приведат през кръстовищата.
59	Леля Пудинг (пълничка) в бяла престилка и леля Иконом (още по-пълна) в добре скроен фрак, панталони и кокетна престилчица завършваха шествието.
60	Беше чудна септемврийска вечер, без никакъв вятър, много спокойна.
61	Паркът и старите, боядисани в кремаво къщи, които гледаха към него, се къпеха в златистите отблясъци на залеза.
62	Чуваха се множество звуци, но никакъв шум.
63	Виковете на играещите деца и бръмченето на уличното движение звучаха по-приглушено от друг път, като че омекотени от тази кротка вечер.
64	Птиците пееха последните си за деня песни, а малко по-надолу по улицата, в къщата, където живееше един велик композитор, някой свиреше на пиано.
65	— Никога няма да забравя тази прекрасна разходка — рече мистър Душкинг.
66	В същия миг покоят бе нарушен от някакъв пронизителен клаксон.
67	Към тях се приближаваше една лимузина.
68	Спря точно пред голямата къща и от нея излезе висока жена.
69	Беше с плътно прилепнала смарагденозелена рокля от тежка коприна, с няколко наниза рубини и крайно семпло наметало от бял визон, което стигаше до високите токчета на рубиненочервените й обувки.
70	Беше мургава, с черни очи, в които проблясваха алени пламъчета, и с много остър нос.
71	Косата й бе сресана на прав път точно по средата, а което бе най-необичайното, половината беше черна, а другата половина — бяла.
72	— Я!
73	Та това е Злобара Де Мон!
74	— възкликна мисис Душкинг.
75	— Ние сме съученички.
76	Изключиха я от училище, защото я хванаха да пие мастило.
77	— Вижда ми се твърде екстравагантна — отбеляза мистър Душкинг и понечи да обърне гръб, ала високата слаба жена бе забелязала мисис Душкинг и вече слизаше по стъпалата, за да я посрещне.
78	Нямаше как — мисис Душкинг бе принудена да й представи съпруга си.
79	— Елате да ви запозная с _моя_ съпруг — рече високата жена.
80	— Нали се канеше да тръгваш нанякъде с колата — напомни й мисис Душкинг и погледна шофьора, който чакаше до отворената врата на лимузината.
81	Беше боядисана в черно и бяло, на ивици — доста се хвърляше на очи.
82	— За никъде не бързам — увери я съученичката й.
83	— Настоявам да влезете.
84	Лелите казаха, че ще се приберат у дома да се погрижат за вечерята и ще вземат кучетата със себе си, но високата жена заяви, че и кучетата трябвало да влязат в къщата.
85	— Толкова са красиви.
86	Искам и мъжът ми да ги види.
87	— Как се казваш сега по мъж, Злобара?
88	— попита я мисис Душкинг, докато прекосяваха покрития със зелен мрамор коридор и влизаха в покрития с червен мрамор хол.
89	— Името ми е все така Де Мон — отвърна Злобара.
90	— Аз съм последна издънка на рода и затова накарах мъжа си да приеме моето име.
91	В този миг крайно семплото й наметало от бял визон се плъзна от раменете й и се свлече на пода.
92	Мистър Душкинг го вдигна.
93	— Какво прекрасно наметало!
94	— възкликна той.
95	— Но тази вечер може би ще ви е топло с него.
96	— На мен никога не ми е топло — каза Злобара.
97	— Целогодишно се обличам с кожи и спя на хермелинови чаршафи.
98	— Колко мило — учтиво изрече мистър Душкинг.
99	— Лесно ли ги перете?

0

Доуди Смит

1

101 далматинци

2

Щастливите двойки

3

Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго.

4

(Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора й викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг — мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета.

5

Много разбираха от лай — например лаят, означаващ „Навън, моля!

6

“, „Вътре, моля!

7

“, „Побързайте с обяда ми!

8

“ и „Какво ще кажете за една разходчица?

9

“ А когато не разбираха, често се досещаха — ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива лапа.

10

Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават.

11

Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави.

12

Мистър Душкинг работеше в лондонското сити и много го биваше в смятането.

13

Хората казваха за него, че е истински финансов факир — което не е същото като истински факир, макар понякога да е много близко по значение.

14

По времето, когато започва тази история, той беше необикновено богат по една твърде необикновена причина.

15

Беше направил голяма услуга на правителството (нещо във връзка с отърваването на страната от националния й дълг) и за награда го бяха освободили пожизнено от всички данъци.

16

Освен това правителството му беше дало малка къща до парка Риджънтс — много подходяща за мъж с жена и кучета.

17

Преди да се оженят, мистър Душкинг и Понго живееха в ергенска квартира, където за тях се грижеше старата дойка на мистър Душкинг, леля Иконом.

18

Мисис Душкинг и Мисис също живееха в ергенска квартира (момински квартири няма), където за тях се грижеше старата дойка на мисис Душкинг, леля Пудинг.

19

Кучетата и техните питомци се запознаха едновременно и изживяха един безкрайно щастлив двоен годежен период, само че се притесняваха какво ще стане с леля Иконом и леля Пудинг.

20

Щеше да е чудесно, когато Душкингови си имат дечица, особено ако се случеха близнаци — по един близнак за всяка бавачка — но какво щяха да правят дотогава лелите?

21

Защото, макар да умееха да приготвят закуска и друга храна (поднасяна върху табла и наричана „едно хубаво яйчице до камината“), никоя от тях не знаеше как се стопанисва кокетна малка къщичка до парка Риджънтс, в която Душкингови се надяваха да канят приятели на вечеря.

22

И тогава ето какво се случи.

23

Двете лели се срещнаха и след няколко минути на напрегната подозрителност страшно се харесаха една друга.

24

И много се смяха над имената си.

25

— Жалко, че нито аз знам да готвя — дори пудинги — нито вие да стопанисвате къща — рече леля Пудинг.

26

— Да, а сега те имат нужда именно от готвач и иконом — съгласи се леля Иконом.

27

И изведнъж на двете едновременно им хрумна Велика идея: леля Пудинг да се научи да готви, а леля Иконом — да води домакинството.

28

Решиха да започнат още на другия ден, така че до сватбата да са вече напълно обучени.

29

— Всъщност няма да бъдете иконом, а камериерка — отбеляза леля Пудинг.

30

— В никакъв случай — решително възрази леля Иконом.

31

— Нямам подходяща фигура за това.

32

Ще стана истински иконом, а освен това ще обслужвам изцяло мистър Душкинг, за което няма нужда да се обучавам, тъй като съм го вършила, откак се е родил.

33

Така че, когато Душкингови и Понгови се върнаха от съвместния си меден месец, у дома в малката къщичка до парка Риджънтс ги чакаха напълно обучените леля Пудинг и леля Иконом.

34

Всички много се изненадаха, като видяха, че леля Иконом е обута в панталони.

35

— Нямаше ли да ви стои по-добре една хубава черна рокля и бяла престилка с къдрички?

36

— попита доста притеснено мисис Душкинг, защото леля Иконом все пак не беше нейната бавачка.

37

— Икономът трябва да носи панталони — решително заяви леля Иконом.

38

— Но престилка ще си набавя още утре — с къдрички.

39

Тя ще внесе нотка на оригиналност.

40

Така и стана.

41

Освен това лелите не искаха вече да им викат „лельо“, а да ги наричат по име, както му е редът.

42

Ала, макар да можеш да се обръщаш към иконома с „иконом“, готвачката в никой случай не можеш да наричаш „пудинг“.

43

Така че в крайна сметка на лелите им викаха просто „лельо, миличка“ — както и преди.

44

Няколкото щастливи седмици след завръщането на кучетата и Душкингови от медените им месеци се случи нещо още по-хубаво.

45

Мисис Душкинг заведе Понго и Мисис при добрия им приятел — Великолепния ветеринарен лекар, който живееше от другата страна на парка, и се върна у дома с чудната новина, че Понгови скоро ще станат родители.

46

Кученцата се очакваха след един месец.

47

Лелите нагостиха обилно Мисис, за да има тя сили, и Понго — за да не се чувства пренебрегнат (както се случва понякога с бащите на очакваните кученца), след което кучетата спаха цял следобед на най-хубавия диван.

48

А когато мистър Душкинг се прибра след работа у дома, те бяха будни и молеха за разходка.

49

— Да излезем всички да се поразходим — предложи мистър Душкинг, като научи чудесната новина.

50

— Да отпразнуваме събитието.

51

Леля Пудинг каза, че до вечеря има още много време, а леля Иконом, че една разходка ще й се отрази много добре, така че всички заедно се отправиха към парка.

52

Най-напред вървяха Душкингови — мисис Душкинг изглеждаше чудесно в зеления си костюм, ушит точно преди сватбата, и мистър Душкинг също — в старото си сако, с което винаги разхождаше кучетата си (той не можеше да се нарече красавец, но затова пък на човек не му омръзваше да го гледа).

53

След тях крачеха Понгови с благородните си осанки — и двамата можеха да са медалисти, ако мистър Душкинг не бе убеден, че кучешките изложби страшно биха им досадили — както впрочем и на него.

54

Имаха изваяни глави, великолепни рамене, силни крака и прави опашки.

55

Петната по телата им бяха катраненочерни, повечето колкото монета от два шилинга, а по главите, краката и опашките имаха по-малки петънца.

56

Носовете им бяха черни, а около очите си също имаха черно.

57

Изражението на Мисис беше много мило, а Понго, макар да беше властен, имаше усмихнати очи.

58

Вървяха един до друг с много достойнство и слагаха каишки на Душкингови само колкото да ги приведат през кръстовищата.

59

Леля Пудинг (пълничка) в бяла престилка и леля Иконом (още по-пълна) в добре скроен фрак, панталони и кокетна престилчица завършваха шествието.

60

Беше чудна септемврийска вечер, без никакъв вятър, много спокойна.

61

Паркът и старите, боядисани в кремаво къщи, които гледаха към него, се къпеха в златистите отблясъци на залеза.

62

Чуваха се множество звуци, но никакъв шум.

63

Виковете на играещите деца и бръмченето на уличното движение звучаха по-приглушено от друг път, като че омекотени от тази кротка вечер.

64

Птиците пееха последните си за деня песни, а малко по-надолу по улицата, в къщата, където живееше един велик композитор, някой свиреше на пиано.

65

— Никога няма да забравя тази прекрасна разходка — рече мистър Душкинг.

66

В същия миг покоят бе нарушен от някакъв пронизителен клаксон.

67

Към тях се приближаваше една лимузина.

68

Спря точно пред голямата къща и от нея излезе висока жена.

69

Беше с плътно прилепнала смарагденозелена рокля от тежка коприна, с няколко наниза рубини и крайно семпло наметало от бял визон, което стигаше до високите токчета на рубиненочервените й обувки.

70

Беше мургава, с черни очи, в които проблясваха алени пламъчета, и с много остър нос.

71

Косата й бе сресана на прав път точно по средата, а което бе най-необичайното, половината беше черна, а другата половина — бяла.

72

— Я!

73

Та това е Злобара Де Мон!

74

— възкликна мисис Душкинг.

75

— Ние сме съученички.

76

Изключиха я от училище, защото я хванаха да пие мастило.

77

— Вижда ми се твърде екстравагантна — отбеляза мистър Душкинг и понечи да обърне гръб, ала високата слаба жена бе забелязала мисис Душкинг и вече слизаше по стъпалата, за да я посрещне.

78

Нямаше как — мисис Душкинг бе принудена да й представи съпруга си.

79

— Елате да ви запозная с _моя_ съпруг — рече високата жена.

80

— Нали се канеше да тръгваш нанякъде с колата — напомни й мисис Душкинг и погледна шофьора, който чакаше до отворената врата на лимузината.

81

Беше боядисана в черно и бяло, на ивици — доста се хвърляше на очи.

82

— За никъде не бързам — увери я съученичката й.

83

— Настоявам да влезете.

84

Лелите казаха, че ще се приберат у дома да се погрижат за вечерята и ще вземат кучетата със себе си, но високата жена заяви, че и кучетата трябвало да влязат в къщата.

85

— Толкова са красиви.

86

Искам и мъжът ми да ги види.

87

— Как се казваш сега по мъж, Злобара?

88

— попита я мисис Душкинг, докато прекосяваха покрития със зелен мрамор коридор и влизаха в покрития с червен мрамор хол.

89

— Името ми е все така Де Мон — отвърна Злобара.

90

— Аз съм последна издънка на рода и затова накарах мъжа си да приеме моето име.

91

В този миг крайно семплото й наметало от бял визон се плъзна от раменете й и се свлече на пода.

92

Мистър Душкинг го вдигна.

93

— Какво прекрасно наметало!

94

— възкликна той.

95

— Но тази вечер може би ще ви е топло с него.

96

— На мен никога не ми е топло — каза Злобара.

97

— Целогодишно се обличам с кожи и спя на хермелинови чаршафи.

98

— Колко мило — учтиво изрече мистър Душкинг.

99

— Лесно ли ги перете?